Участъците от гените в ДНК молекулата, които не се транслират, се наричат интрони, а тези, които се транслират, се наричат екзони. Само в няколко прокаиотни клетки има интрони в ДНК. Във висшите еукариоти типичният ген има повече интронни последователности, отколкото екзонни. Примерно в ген, който кодира една полипептидна верига, да кажем яйчния белтък, интроните са много по-дължи от екзоните.
3% от човешкият геном се състои от високо повторени секвенции, още се наричат прости секвенции на ДНК (simple-sequence DNA) или прости повторени секвенции (simple sequence repeats (SSR)). Тези къси секвенции, обикновено по-малки от 10 базови двойки, понякога са повторени милиони пъти в клетка. Наричат се още сателитна ДНК. Изследвания сочат, че тези повторения от ДНК молекулата не кодират протеини или РНК молекули. Смята се, че те имат функционално значение в човешкия клетъчен метаболизъм, защото много тях са свързани с две важни характеристични части на еукариотните хромозоми: центромерите и теломерите.
Центромерата е секвенция от ДНК, която изпълнява своята функция по време на клетъчното делене, а именно свързваща точка за хроматидите от една хромозома, както и за делителното вретено по време на митотичното делене. Това свързване е от голямо значение за еднаквото разпределение на хромозомните единици в дъщерните клетки. Всяка хромозома си има центромера. Секвенцията при дрожди, която е от голямо значение за функцията на центромерата е дълга около 130 базови двойки, които са много богати на А=Т бази. При висшите еукариоти тази дължина е много по-голяма и обикновено съдържа от гореспоменатите прости ДНК повтори, които се състоят от хиляди тандемни копия на една или няколко къси секвенции от по 5 или 10 базови двойки.
Теломерите са секвенции, които се намират в двете краища на еукариотните хромозоми, спомагащи за стабилизацията на хромозомите. Най-добре изучените теломери са тези на простите еукариоти. Теломерите при дрождите се състоят от по 100 базови двойки, които също се повтарят.
Автор: Албена Иванова